Записано зад кулисите след края на третата вечер на Station Street Festival 2025, това е едно от най-личните и многопластови интервюта на целия фестивал. Шърли Дейвис — британска соул машина, фронтуоман на Shirley Davis and The Silverbacks — сяда за разговор, все още лъчезарна след изпълнение, запалило Пловдив.

Тя открива разговора с признанието, че е на 51 и е горда от всяка своя година — а дъщеря й е на 30 и е в Австралия. От там разговорът преминава през първото й посещение в Пловдив и България, публиката, танцувала с нея до последната нота, и характерен момент на обезоръжаваща откровеност: тя не е дошла да шоуира — просто е дошла да сподели.

Интервюто се задълбочава, когато Шърли проследява линията на артистите, оформили я. Sharon Jones и Dap-Kings са причината тя изобщо да се озове в Испания. Работила е с Asaka Manabe от Япония, Lee Fields, и говори с преклонение за Charles Bradley и Тина Търнър. Но името, което звучи с най-много емоция, е Арета Франклин — чийто глас Шърли дори не е знаела, че може да пее, докато първата й банда, Grand Mizooh, не й го е показала. Когато Арета починала, журналисти потърсили Шърли за коментар. Тя казва просто: „Тя спаси живота ми."

Разговорът засяга снимането на бандата преди да излезе на сцена, 24-те години в Австралия, мечтаейки да се върне в Европа, и мюзикъла за Тина Търнър в Мадрид, от който малко не взела участие — преди да се засмее, че не говори испански, и че актьорството и пеенето са съвсем различни светове.

Шърли завършва с визия: вярва, че ще остави следа и нещо запомнящо се. Отговорът на интервюиращата: вие вече го правите.

Четвърти албум е на път. 2026, внимавайте.

Финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU. Фестивал „Улица Станционна", изпълнено по процедура BG-RRP-11.016 „Представяне пред българската публика на съвременни европейски продукции от сектора на КТИ".