LALALAR: Между сенките на традицията и пулса на бъдещето

В съвременната алтернативна сцена на Европа малко групи успяват да прекроят правилата така дръзко, както Lalalar. Родени в хаоса на Истанбул, техният звук — суров, индустриален, фолклорен и политически зареден — се превърна във водеща сила в новата вълна на анатолийската електро-експериментална музика.

Днес групата — съставена от Али Шимшек и Барлас Тан Йоземек — навлиза в нов етап от развитието си. С новоиздадените сингли „Hapisteler Ama Yeniliğe Doğru“ и „Tabancamın Sapını“ Lalalar правят значителна крачка напред: музикално, концептуално и политически. И тази крачка е дръзка.

Новата посока

Новата посока личи още в „Hapisteler Ama Yeniliğe Doğru“ — парче, което превръща 750-годишните стихове на Джеляледдин Руми в огледало на съвременния Истанбул. Духовният заряд на поета и суровият електронен хаос създават напрежение, което звучи повече като ритуал, отколкото като песен — сблъсък между мистично и модерно, между старото слово и новата улична ярост.

„Живеем в град, който непрекъснато се разпада и непрекъснато се съгражда отново. Това напрежение неизбежно се влива в музиката ни.“ — Али Шимшек, Rolling Stone Türkiye

Именно това напрежение пулсира в новото парче — чувство за безпокойство, но и за надежда, която отказва да изчезне.

Вторият трак, „Tabancamın Sapını“, се обръща към черноморската традиция и я изстрелва право на клубната сцена. Парчето започва в характерния 7/8 ритъм, а финалът избухва в 4/4 берлински техно пулс — преход от планинския хорóн към електронната трансценденция. Lalalar наричат този жанров сблъсък „Horon Rave“.

Анатолия като лаборатория

Докато много групи от новата анатолийска вълна работят в полето на ретро-психеделията, Lalalar подхождат различно. За тях традицията е не спомен, а суров материал за експеримент.

„Вземаме познатото и го избутваме към дискомфорт. Точно там се появяват новите форми.“ — Барлас Тан Йоземек

Така фолклорният материал се превръща в катализатор на звук, който не може да бъде етикетиран: едновременно електронен, пънк, фолклорен, клубен и индустриален.

Европа не просто ги приема — Европа има нужда от тях

Групата бързо се утвърди като едно от най-интересните имена на континента. Техният звук резонира в градове, където културите се пресичат, политическите ветрове се сменят рязко, а клубната сцена е пространство за бунт — Берлин, Париж, Атина, Амстердам.

„Lalalar превръщат протеста в нощен ритуал.“ — The Quietus

На сцената: Какво предстои в София и Пловдив

Тази година Lalalar ще представят новото си звучене пред българската публика с две силно очаквани участия в рамките на Station Street Festival — първо в София, после в Пловдив. И двете събития идват в ключов момент от развитието на групата, превръщайки предстоящите концерти в живо въведение към новата им артистична посока.

В София се очаква високоволтов сет, базиран около новия материал — по-тъмни електронни пластове, по-остри ритмични структури и силно индустриално звучене. По последни наблюдения от европейските им турнета, това ще бъде концерт, който подчертава нарастващия концептуален заряд на групата.

В Пловдив, на сцената на Bee Bop Café, преживяването ще бъде по-интимно. Тази среда позволява на Lalalar да развият импровизационната страна на новата си естетика, да навлязат в хипнотичните пластове на музиката си и да установят по-плътен контакт с публиката. Това е пространство, в което групата сияе най-силно — сурово, директно, необработено.

Политически, без лозунги. Поетични, без омекотяване.

Музиката на Lalalar винаги е живяла между редовете: между символи и митове, между бунт и визия. Дори когато говорят в кодове, посланието е ясно.

„Не искаме да отразяваме света. Искаме да го разклащаме.“ — Али Шимшек, Arte Concert

Защо новата посока е важна

Днес малко групи успяват да бъдат едновременно:

• експериментални, без да стават недостъпни
• политически смели, без да звучат лозунгово
• традиционни, без да изпадат в носталгия
• клубни, без да губят душата си

Lalalar доказват, че анатолийската музика може да бъде модерна сила, пространство за съпротива и инструмент за ново въображение.

Групата като незавършено бъдеще

С новите издания и предстоящите концерти Lalalar стоят на прага на най-интересната си фаза досега. Публиката им расте, амбицията им се изостря, а звукът им става по-тъмен, по-плътен, по-сложен — и в същото време безпогрешно техен.

Светът може да се тресе, но Lalalar процъфтяват в трусовете. Те правят музика за границата — между епохи, между култури, между разпад и възраждане.

Едно е сигурно: Lalalar не следват бъдещето. Те го създават.